Кърмата – най-естественото хранене

Като естествено хранене се означава храненето с май­чина кърма до 4-6 месечна възраст с включ­ване на обичайните храни за захранване. По­настоящем са добре известни предимствата на естественото хранене, които го правят предпо­читано от майките и препоръчвано от лекарите. За съжаление жените у нас по различни причи­ни не могат или не желаят да кърмят децата си, а лекарите не винаги са в състояние компетентно да ги съветват как да бъде хранено детето поне през първите 4 месеца след раждането. Това на­лага да се припомнят някои от предимствата на майчината кърма спрямо най-усъвършенстваните и поради това най-скъпи адаптирани млека:

1. Майчината кърма е видово специфична храна, чийто състав е плод на продължителна еволю­ция, датираща от появата на хората.

2. Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. С адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но остават реди­ца биологични различия:

- Антиинфекциозните фактори, повече от 20 на брой, са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавяни към адаптираните млека.

- В кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но стимулират развитието на чревната лигавица и нейната бариерна функция.

- Майчината кърма чрез своите биохимични, биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревния тракт, дихателната система, предотвра­тява развитието на отити и алергизирането на организма. По-ниската заболяемост и смъртност сред естествено хранените деца е най-очебийна в развиващите се страни, но такива статистичес­ки данни са налице и в индустриално развитите държави.

- Чрез кърменето се създава оптимален контакт между майката и детето, който повлиява поведе­нието на детето през следващите месеци и години.

Предпоставките, които осигуряват естествено­то хранене на детето, могат да бъдат формули­рани по следния начин:

1. Желание от страна на майката да кърми де­тето си, породено от съзнателно и активно отношение към проблема, формирано още по време на бременността под влияние на умело и аргументирано провеждана здравна просвета.

2. Оказване на морална и емоционална под­крепа от страна на близките на кърмачката, като особено значение при нашите условия се отдава на майката и съпруга на кърмачката.

3. Закърмяне на детето възможно най-рано; първоначално поставяне и на двете гърди. Забрана на адаптираните млека в родилния дом и избягване на обилното оводняване, осо­бено с подсладена вода.

4. Прилагане на т. нар. биологично кърмене – когато детето заплаче. В повечето случаи децата се приспособяват към 7- или 6-кратно кърмене.

5. Осигуряване на достатъчно спокойствие на кърмачката; допълнителен внос от около 500 кса1, 20 гр. белтъци и 750 мл. теч­ности.

6. При опасения, че детето не получава доста­тъчно кърма, да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съветът на лекар за стимулиране на лактацията.

Подобни статии:

• Забраняват най-вредните храни в българските училища
• Доматите имат детоксикиращо действие
• Опасни ли са подсладителите
• Какво се случва в следродилния период
• Времето за тренировка никога не идва