Кърмата – най-естественото хранене
May 27, 2009 от Дарина Павлова
Публикувано в Родители
Като естествено хранене се означава храненето с майчина кърма до 4-6 месечна възраст с включване на обичайните храни за захранване. Понастоящем са добре известни предимствата на естественото хранене, които го правят предпочитано от майките и препоръчвано от лекарите. За съжаление жените у нас по различни причини не могат или не желаят да кърмят децата си, а лекарите не винаги са в състояние компетентно да ги съветват как да бъде хранено детето поне през първите 4 месеца след раждането. Това налага да се припомнят някои от предимствата на майчината кърма спрямо най-усъвършенстваните и поради това най-скъпи адаптирани млека:
1. Майчината кърма е видово специфична храна, чийто състав е плод на продължителна еволюция, датираща от появата на хората.
2. Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. С адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но остават редица биологични различия:
- Антиинфекциозните фактори, повече от 20 на брой, са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавяни към адаптираните млека.
- В кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но стимулират развитието на чревната лигавица и нейната бариерна функция.
- Майчината кърма чрез своите биохимични, биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревния тракт, дихателната система, предотвратява развитието на отити и алергизирането на организма. По-ниската заболяемост и смъртност сред естествено хранените деца е най-очебийна в развиващите се страни, но такива статистически данни са налице и в индустриално развитите държави.
- Чрез кърменето се създава оптимален контакт между майката и детето, който повлиява поведението на детето през следващите месеци и години.
Предпоставките, които осигуряват естественото хранене на детето, могат да бъдат формулирани по следния начин:
1. Желание от страна на майката да кърми детето си, породено от съзнателно и активно отношение към проблема, формирано още по време на бременността под влияние на умело и аргументирано провеждана здравна просвета.
2. Оказване на морална и емоционална подкрепа от страна на близките на кърмачката, като особено значение при нашите условия се отдава на майката и съпруга на кърмачката.
3. Закърмяне на детето възможно най-рано; първоначално поставяне и на двете гърди. Забрана на адаптираните млека в родилния дом и избягване на обилното оводняване, особено с подсладена вода.
4. Прилагане на т. нар. биологично кърмене – когато детето заплаче. В повечето случаи децата се приспособяват към 7- или 6-кратно кърмене.
5. Осигуряване на достатъчно спокойствие на кърмачката; допълнителен внос от около 500 кса1, 20 гр. белтъци и 750 мл. течности.
6. При опасения, че детето не получава достатъчно кърма, да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съветът на лекар за стимулиране на лактацията.