Защо децата лъжат?

Във всяко семейство рано или късно настъпва този момент: някой от родителите изведнъж “засича” сина си, че нещо е изнесъл от къщи и го е продал. Или намира изчезналите си 10 лева в джоба на дъщеря си. Какво дете отглеждаме, хващат се за главата възрастните.

Психолозите казват: не се тревожете! Подобни епизоди, особено в предучилищна възраст, още не са доказателство, че в дома ви расте лъжец. Ако обаче инцидентите се повтарят с години и все по-често, време е да изясните защо това се случва и какво трябва да направите, за да промените положението.

Защо лъжат

Когато момиченце на шест години казва, че не е счупило вазата, това не е само желание да избегне наказанието. То просто не е искало да счупи вазата! Да разберете мотивите за лъжите е само началото. За да се продължи по нататък, е полезно да се изясни налице ли е в семейството такава атмосфера, че децата да могат да се явят пред мама или татко и да признаят постъпката си. Ако те знаят, че в отговор на самопризнанието на вината си ще последва гняв и наказание, разбира се, че ще предпочетат да излъжат.

Задавайки на провинилото се дете въпроси в тази връзка, не влизайте в ролята на инквизитор. Вместо вбесеното “Кой счупи вазата?” кажете: “Толкова харесвах тази ваза. Какво се случи?” Въпросът трябва да направи детето участник в диалог, а не подсъдим. Нека вашите въпроси сложат началото на разговор за последствията от лъжата: “Мога ли да ти се доверя, ако не съм убедена в правдивостта на думите ти? Ще ти се доверяват ли приятелите ти?”

Ако вашият син си фантазира, че баща му е президент на известна компания, това е свидетелство, че не му достига самоуважение. Защо на дъщеря ви не й стига да бъде самата себе си и си измисля интрига, представяйки се за друг човек? Причината е същата. Накратко казано – в тези случаи детето иска да види в лъжата истина.

Родителите не бива да забравят, че детето внимателно ги наблюдава. Мама говори по телефона с приятелката си: “Голяма майсторка си, толкова вкусен обяд беше приготвила. Благодаря ти много ”Но дъщерята помни, че вчера всички са обсъждали лошия обяд след гостуването. От гледна точка на възрастния това не е лъжа, а елементарна вежливост, но момиченцето решава, че понякога може и да се послъже. Затова обяснете, че го правите, защото не сте искали да обидите приятелката си.

Защо мамят

Учениците понякога мамят в играта, за да укрепят поразклатената си самоувереност. В този случай родителите не бива да наказват детето, когато разберат за измамата – реакцията на връстниците ще бъде по-действено средство. На вас ви остава само да поговорите колко много се озлобяват хората, когато разберат, че са били измамени. И колко вреди сам на себе си човек, когато започне да прибягва до дребни мошеничества, а не използва истинските си качества, за да победи.

Позвънила ви е учителката на дъщеря ви и се е оплакала, че тя непрекъснато я лъже и целият клас е настроен срещу нея. Тук вече трябва да се замислите дали и вие нямате вина за поведението на дъщеря си. Може би сами сте й давали пример, като сте се опитали с измама да уредите някакъв въпрос? Най-прост пример: не сте й купили билет за автобуса, твърдейки, че е още малка.

Защо крадат

Родителите обикновено смятат кражбата за най-сериозното провинение, което може да извърши едно дете. Но това невинаги е справедливо. Разбира се, да се учи детето кое е свое и кое чуждо е необходимо и това трябва да започне от най-ранна възраст. “Това е камиончето на Петърчо. Помоли го да си поиграеш с него Но преди да навърши пет години, едно дете трудно разбира защо не може да играе с камиончето, което му харесва. След година обаче то започва да разбира, че без разрешение не бива да се вземат чужди играчки.

Но нима можете да го удържите да пъхне в джоба си красивото самолетче, ако никой не го вижда? Когато откриете самолетчето, веднага трябва да се върнете там, където то е намерено, и да го дадете на детето, на което принадлежи.

След което да се извините. За възрастния това наистина е тежка процедура, а какво остава за детето? Но трябва твърдо да настоявате на своето.

Детето ви трябва да разбере, че онова, което е взето без разрешение, трябва да се върне незабавно. Постарайте се да му обясните, че това е кражба и как хората се отнасят към такива неща.

В подрастваща възраст кражбата понякога се включва в ритуалната игра по встъпването на детето в определена група от връстници. В тези случаи се съсредоточавайте върху постъпката, а не върху малчугана. Той не е лош – направил е лош избор. Но защо? Вие сте проверявали уроците му, следили сте да е добре облечен, купили сте му компютър. Нима всичко направено не е достатъчно?

Да, изобщо не е достатъчно! Не му достига вашата топлота и любов. Дори, бихме казали, интерес към неговия вътрешен живот. Ако кражбата е била част от ритуал, трябва да си изясните защо синът ви е избрал точно тази група деца. Може би в компанията на връстниците си той се чувства съпричастен с по-плодотворни интереси и не се чувства излишен? При всички случаи връщането на откраднатото е задължителна крачка.

Много родители смятат, че провиненията трябва сериозно да се наказват, за да не се повтарят. Заблуждение! Детето изслушва с половин ухо наставленията на баща си, покорно седи вкъщи в неделя, след което се връща при приятелите си и отново извършва кражба. Какво да правите? Трябва да се върнете към началото и да се опитате да разберете какво го тласка към кражбата.

Ниско самоуважение? Самота у дома и в училище? Натиск от страна на приятели? Скука? Жажда за приключения? Ако не съумеете да намерите ключа към поведението на детето, посъветвайте се с психолог.

Знае се, че често за подрастващите авторитетът на връстниците е по-важен от този на родителите. Значи възрастните отрано трябва да си създадат авторитет, а не да чакат извънредни обстоятелства. Децата във всяка възраст трябва да знаят, че зад гърба си имат майка и баща, които винаги са готови да ги изслушат, да ги разберат и да им помогнат. Ако такива отношения липсват, ще ви е по-трудно да се преборите с желанието на отрочето си да краде.

КРЯСЪЦИТЕ НЯМА ДА ПОМОГНАТ

Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле. Ако се скарате на тригодишната си дъщеря, която блъска по-малкото си братче, тя вероятно ще продължава. А ако си замълчите, тя скоро ще се успокои и двамата ще започнат да си играят спокойно. Ако лудориите на малчуганите не са опасни за самите тях и за околните, по-добре е възрастните да не се намесват. Лудориите са детският начин за изливане на бурната енергия.

Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон. То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки.

Разговорът на висок тон лишава детето от чувството за безопасност. То изпада в ужас, когато мама, която е толкова огромна и важна в сравнение с него, е ядосана и сърдита. То се бои, че ще го отблъснете и ще го изоставите завинаги.

Да се крещи е вредно. Но как да се научим да се сдържаме? Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате от себе си. Например вие бързате за работа, дъщеря ви трябва да бъде заведена в детската градина, а тя седи безучастно и не иска да си обуе чорапите. Или приготвяте обяд, говорите по телефона, изобщо занимавате се с нещо спешно, а тя се върти около вас и иска внимание. Вие се сривате и започвате да крещите. Значи това не е кусур на характера ви, а недостатък на семейното разписание. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци.

Изграждане на добри взаимоотношения

Стремежите и ценностите на тийнеджърите могат и да се различават, но всички млади хора си приличат по едно – по желанието си да се убедят, че животът им има смисъл, както и че наоколо има някой, който го е грижа за тях. Съществуват три различни пътища, по които тийнейджърите поемат, и тези пътища са пряко свързани с отговора на въпроса: „На кого му пука за мен?” Тези пътища могат и да променят посо­ката си на движение след известен период от време, но при повечето случаи те оставят трай­ни следи в по-нататъшния живот на момчето или момичето.

Пътят на успеха

Ако тийнейджърът е уверен, че родителите са неподправено загрижени за него и го обичат безусловно; ако той/тя са сигурни, че могат ви­наги да се обърнат към родителя за помощ, това е сигнал, че детето ви е поело пътя към успеха. Тогава твоята роля ще бъде роля на някой, който подкрепя, насърчава и дава тласък.

Пътят на случайността

Ако това, което най-много интересува тий­нейджъра, е мнението на приятелите му, или пък основното нещо, което го интересува, са забав­ленията, бъдещето му трудно може да се пред­види, понеже то ще зависи до голяма степен от външни фактори и влияния.

Пътят на провала

Макар и не непременно задължително, мно­го тийнейджъри избират пътя на дрогата или самоубийството именно поради прежи­вяно отхвърляне. Ако отговорът на въпро­са: „На кого му пука за мен” е „никой”, това е отворена врата, канеща провала на гости в живота на съзряващото момче или момиче. Безспорен е фактът, че детето ще трябва да нав­лезе в етапа на зрелостта с позитивен възглед към живота, за да може да успее и да налучка верния път. То трябва да се чувства значимо, прието и със стойност, за да се развива успешно.

Проблемът с изграждането на приятелствата не може да бъде пренебрегван, тъй като позитив­ните взаимоотношения могат да съдействат за позитивния растеж, докато негативните взаимо­отношения ще променят посоката на движение право надолу. Може би следващите няколко предложения ще ви помогнат да си създадете картина за вашата роля в тази така важна задача:

Наблюдавайте кои са приятелите на тийнейджъра. Без да досаждате, опитайте се да се сприяте­лите с тях Ако сте отзивчиви, можете да съберете у вас цяла банда. Постарайте се да изглеждате, звучите и се обли­чате актуално.

Изисквайте тийнейджърът да прояви отговор­ност и отчетност по отношение на това с кого, кога, къде и до колко часа се среща. Това е ва­лидно най-вече за ранния и междинния етап на юношеството.

Ако тийнейджърът реши да се среща с някой, който е провокативен, използва циничен език, консумира цигари и алкохол (или още по-зле – наркотици), вземете решителни мерки. Обяснете на

тийнейджъра, че ще трябва да се среща с подо­бен индивид единствено у вас и то под надзора на възрастен, без да остават двамата на затворе­на врата. Ако установите, че ващето дете усвоява лошите навици на приятелчето си, вземете още по-решителни мерки, като ги разделите перманентно!

Тъй като тийнейджърите много често сформи­рат групи, постарайте се да разберете какво влияние се освобождава оттам. Ако влияние­то е позитивно, окуражавайте подобни събирания, но ако не е – предизвикайте тийнейджъра да си намери друга група по интереси.